Мечтаната екскурзия

/Споделени преживявания от участници в проекта „School of the future”/

Винаги съм искала да отида извън България, да се запозная с други култури, различни начини на живот… Имах шанса да осъществя тази моя мечта. Много съм щастлива, че бях една от избраните за проекта “School of the future” и отидох в Холандия.
Приготвих си багажа, проверих поне десет пъти да не забравя нещо.. имах чувството, че всеки момент ще се случи нещо, с което ще се отложи пътуването… Но за щастие всичко беше наред. И така моето Холандско приключение започна:
Беше понеделник и аз пътувах със самолет за първи път. Бях много развълнувана, непрекъснато проверявах колко време остава до пристигането ни в Амстердам.
Слезнахме от самолета и се озовахме на едно огромно летище. Беше ми много интересно как стотици хора бързаха за някъде – едни чакаха своя полет, други посрещаха свои близки, трети работеха там … Взех си куфара и заедно с групата се разходихме из летището. Ето, че дойде време да се качим на влака и да потеглим към Кампен.
Пристигнахме в Кампен, където приемните ни семейства бяха дошли и ни чакаха. Бяхме си говорили с тях чрез интернет и се познавахме. Те посрещнаха мен и Севги с букет от лалета, след което се качихме на тяхната кола и отидохме към училището.
Учителите от Холандия ни посрещнаха, запознахме се с други деца, поговорихме си малко и се прибрахме у приемните семейства. Момичето, у което останахме със Севги, се наричаше Анелин и имаше брат Стан. Те се държаха с нас много добре, както и майка им Лиса и баща им Еди. За вечеря Лиса ни беше сготвила любимите ми храни – пица и спагети, които бях споменала, когато си говорихме във фейсбук.
Същата вечер всички учители и ученици от проекта гледахме представление, наречено „Koggewerf”, където възрастни мъже пееха стари песни, свързани с море, лодки и старите дни.
На следващия ден, вторник, с учителите ни си преговорихме презентациите за последен път и ги представихме както всички останали държави от проекта- Холандия, Германия, Полша и Румъния, в училището. Отзивите бяха чудесни.
Починахме си малко, след което отидохме във физкултурния салон, за да спортуваме. Играхме волейбол, бадминтон и успяхме да победим Полша на футбол и баскетбол. В два часа ни беше разходката из град Кампен, която продължи около час и Анелин дойде да ни посрещне. Заедно отидохме в центъра на града, където беше панаира и след това се прибрахме у дома. Вечеряхме традиционни ястия на холандците, които бяха направени основно от замразени картофи и зеле, но в случай, че не ни хареса, Лиса беше сготвила и пържени картофи. След вечерята гледахме филм и после със Севги се качихме в нашата стая и водихме видеоразговор със семействата ни по скайп.
На следващия ден трябваше да станахме в шест часа, за да закусим и да си приготвим сандвичи за обяд и в седем часа да бъдем в автобуса за Амстердам, който ни чакаше пред училището. В Амстердам посетихме музея „Anne Frank House” ( Къщата на Анне Франк). Историята на Анне Франк натъжи всички ни… нейният „живот” ме накара да осъзная колко съм щастлива, че живея в свят, където няма такава дискриминация. След това тъжно посещение на музея извървяхме дълъг път до „Rijksmuseum” (около един час) и имах възможността да преосмисля времето, през което е живяла, и да се насладя на сегашния Амстердам.
Отидохме в „Rijksmuseum” и разгледахме много ценни произведения на изкуството, занаятите и обогатихме знанията си за историята. Следващата ни спирка беше центърът на Амстердам. Имахме свободно време, през което българската група от ученици отидохме в „Mc Donald’s” и след това напазарувахме.
Към три часа всички от проекта се събрахме на уговореното място и започна нашата прекрасна разходка с лодка. Тя продължи около час и след като приключи се качихме на автобуса, който ни закара в „Гората на елфите” ( The leprechaun-forest). В автобуса ни беше много забавно, заедно с учителите обсъждахме как си прекарваме деня, нашите впечатления, а след това с групата си разказвахме вицове и преди да се усетим бяхме пристигнали в „Гората на елфите”, където си хапнахме палачинки. Не бяха вкусни като палачинките на мама, но все пак ставаха. После със същия автобус се върнахме в Кампен. Бях много уморена и като се прибрахме, веднага се качих в стая си и легнах да спя, че на следващия ден автобусът тръгваше в шест и половина.
Събудихме се в пет часа сутринта, закусихме, приготвихме си обяда и Еди ни закара пак до училище, след което се качихме на автобуса. След около час и половина трябваше да продължим своето пътуване с лодка. Тя ни заведе на място в морето, където нивото на водата беше толкова ниско, че се е образувала ивица от пясък, където тюлените излизат, за да се стоплят и заспят. Именно там видяхме дузина тюлени, които избягаха от шума на наближаващата лодка. Повечето от нас слезнахме от лодката въпреки студа и след като изминахме три – четири крачки по вода се озовахме на тази ивица пясък. Беше ни толкова студено, че не мога да го опиша, но преживяването беше прекрасно и тръпката си заслужаваше да измръзнем. Бяхме заобиколени от вода и след като се снимахме много пъти, се върнахме в лодката и си сменихме дрехите.
След това прекрасно изживяване отнова се качихме на автобуса и отидохме в Център за спасяване на тюлени, където научихме много за този застрашен вид животинки, с големи маслинени очички. Чувството да видя десетки тюлени близо до мен беше неописуемо красиво.
След тази прекрасна разходка се прибрахме у приемните семейства. Аз и Стан играхме футбол, а после с Анелин отидохме на нейната хокейна тренировка. Бяхме с колела и имахме възможността да се разхождаме повече из града. Много ми хареса как шофьорите изчакват първо велосипедистите, да минат и че велоалеите са по-широки от пътните платна.
След като се върнахме, аз им разказах за България, за нашите планини, равнини, езера, море… те бяха много изненадани, даже не можеха да повярват, че всичко това е в България. Те бяха изумени от прекрасната ни природа. В Холандия почти всичко беше прекрасно: къщите, парковете, сградите, техният стандарт на живот, но в никакъв случай не може да се сравни с нашата култура, природа и кухня.
В петък се събрахме в училище и направихме най-различни електронни плакати и списания за това как сме прекарали седмицата. После се наслаждавах на последния ден, който прекарвах с приемното си семейство. Разхождахме се, пяхме песни, пазарувахме, вечеряхме в китайски ресторант, след което се прибрахме. На следващия ден вече летях за втори път, но сега не бях развълнувана както първия, вече знаех как е в Холандия. Анелин, Стан, Лиса, Еди щяха да ми липсват, но вече исках по-скоро да се прибера у дома при семейството си.
Замислих се дали всичко беше така, както си представях и осъзнах, че България е една прекрасна страна, с изумителна природа, че моята страна има всички богатства, само трябва здраво да работим, за да имаме по-развита икономика и по-добър стандарт на живот.

Елиз Юзджан Юсеин – Xв клас

Бях един от малцината, които бяха одобрени да пътуват за Холандия. За да бъдем избрани, трябваше да направим презентация и да минем през труден тест по английски език. Когато съобщиха резултатите, бях много учуден, защото имах най-много точки от всички участници. Избраните за Холандия бяха – Елиз, Моника, Виктория, Севги, Левент, Красимировците и Аз. До пътуването имаше събрания, подготовки, родителска среща и така мина целият месец.

Настъпи денят. Качихме се в автобуса, сбогувахме се с майките си и автобусът потегли. В 19:00ч. пристигнахме в София. Настанихме се в хотел „Горублянско ханче”.

Сутринта станахме призори. Такситата ни чакаха пред хотела.  След час бяхме на летището. Докато София се събуждаше, ние се качихме в самолета. За повечето от нас това беше първият полет.

След 2 часа и 20 минути вече бяхме в Амстердам, учителките – г-жа Кера Петрова, г-жа Пламена Дюлгерова и г-жа Йорданка Узунова отидоха да купят билетите за влака от Амстердам до Зволе. Пътувахме около час до Зволе. След като слезнахме от влака, ни  посрещнаха холандските приемни семейства, заедно с ръководителите. Отидохме всички по семействата, които бяха от град Кампен. Аз бях с Левент в едно приемно семейство. След като се настанихме и вечеряхме, в програма беше включено посещение на Koggewerf – чудехме се какво ли е това.Оказа се кораб от 19-ти век, в който се пеят пиратски песни на нидерландски, английски и немски език. Прекарахме си супер. Легнахаме си рано, защото бяхме много изморени, а и ни чакаше друг изтощителен ден.

Сутринта се събудихме много рано. Закусихме и потеглихме с колелата си към училището. Този ден се притеснявахме много, защото трябваше да представим презентации, които бяхме  подготвили още в България. Около 10:00ч. започнаха представянията. Ние бяхме последни, но мисля че бяхме НАЙ-добрите от всички. След това отидохме във физкултурния им салон, който беше сравнително по-малък от нашия в училище, но беше много красив. Спортувахме около час, а след това отидохме да обядваме. След обяда започнахме обиколка на града Кампен. Учителят по география и икономика в колежа „Ichthus” ни представи изключително красивия град. След час, два обиколката за съжаление свърши. Имахме свободно време и вечеря в приемните семейства.

На другия ден програмата включваше посещение на Амстердам. Първоначално посетихме къщата на Ане Франк. Най-вълнуваща за мен беше точно тази част от програмата. В тази къща имаше толкова много история.Бях развълнуван, че се намирам в къщата на Ане Франк в Амстердам. След като свърши обиколката на тази изключително интересна къща, потеглихме за Холандския национален музей – „Rijksmuseum”.  Там видяхме картини на някои от най-известните личности, които са се родили в Европа. Беше вълнуващо. Имаше много различни статуи, часовници, съдове и др. След този много, ама наистина много интересен музей, имахме свободно време – разходка из улиците на Амстердам. Българската група отидохме до „McDonald’s”, там обядвахме. После обиколихме магазините, купихме сувенири за близките си хора. Времето там сякаш лети. Толкова бързо мина единият час, който ни бяха дали за разходка. После програмата включваше тур с лодка из каналите на Амстердам. Това беше просто върхът. Не мисля, че всеки би имал този шанс да изживее това, което ние изживяхме този ден в Амстердам. Това беше просто като прекрасен сън. Тази разходка из Амстердам, но по вода, продължи около един час. След като свърши, качихме се в автобуса и потеглихме за „Гората на елфите”. Пристигнахме на това място, но беше тъмно и не видяхме много, но все пак беше прекрасно. Влезнахме вътре толкова уютно и топло, че не ми се напускаше тази „страна на палачинките” .  Навсякъде мирисът на току-що изпечени палачинки. След около петнадесет минути ни донесоха поръчаните от нас палачинки. Бяха толкова вкусни, че ако не ме беше срам, щях да си поръчам още една. Въпреки че се омирисахме на палачинки това беше един от най-прекрасните дни в живота ми. Прибрахме се у дома. Гледахме телевизия, забавлявахме се и ето, че отново стана полунощ. Легнахме си.

На сутринта ни очакваше изненада. Никой не знаеше каква е тя. Отпътувахме с автобуса в 6:30ч. След около два часа пътуване пристигнахме до Северно море. Качихме се на корабче – беше топличко и уютно. Ето, че вече бяхме вътре в морето, в търсене на тюлени. След около двадесет  минути намерихме група тюлени. Беше толкова вълнуващо да ги видиш в естествената им среда.  Не можахме да ги доближим много, за да не ги безпокоим. След това потеглихме в друга посока. Пристигнахме на място, където имаше отлив. Казаха, че ако искаме, може да влезнем във водата и да достигнем брега, по-точно дъното на морето. Ние – българската група, както и много други, решихме да опитаме, все пак този шанс няма да ни бъде предоставен друг път. Събухме се, навихме крачолите и влезнахме в ледено студените води на Северно море. Беше толкова студено, че не си усещах краката  известно време. Но въпреки студа се забавлявахме изключително много. След половин час се качихме отново на корабчето и се върнахме на брега. Отидохме в Център за помагане на наранените тюлени. След като пристигнахме, ни представиха едно филмче, а след това отидохме да видим тюлените отблизо. За първи път в живота си виждах тюлен, и то наживо и отблизо. Беше ми много интересно начина им на живот, външния им вид и всичко за тях. След като се сбогувахме и с тюлените, беше време да се върнем, защото вече беше късно. След като пристигнахме в Кампен, всички участници в проекта се прибраха в семействата си. Ние, българската група, решихме да се съберем заедно с учиелките ни – г-жа Кера Петрова, г-жа Пламена Дюлгерова и г-жа Йорданка Узунова. В 16:30 се срещнахме на известния за холандците площад „Плантаж” (Plantage). След това отидохме на кафене.

Ето, че настъпи и последният работен ден от седмицата, петък. Сутринта не трябваше да ставаме толкова рано. Събудихме се в 8:00ч. и закусихме, после потеглихме към училище отново с колела. Показаха ни какво трябва да правим този ден. Трябваше да направим плакати, видеа, анимации за това как сме си прекарали седмицата в Кампен, Холандия. След като представихме нашите работи, обядвахме, сбогувахме се първо с поляците, защото те имаха влак същия ден, а после и с германците. Преди всички да си тръгнат си направихме прекрасна снимка. След това обядвахме и ето, че и последният ни ден в училището „Ichthus” свърши.

Аз, Левент и момчето, което беше от нашето приемно семейство – Ситце (Sietse) отидохме във фабриката на баща му. Той ни показа машините и цялото оборудване, поне за мен това беше много интерсно. След това отидохме до курортно селце, което беше изцяло върху вода, просто всяка къщичка си имаше свой мост и бяха върху малки изкуствени островчета. Всичко беше като приказка, също както в Амстердам имаше канали, по които през лятото туристите се разхождат. Разходихме се малко из селцето, не можахме много да видим поради простата причина, че беше почти зима. На връщане – Аз, Левент, Ситце и бащата (Херард) седнахме в едно кафене. Това кафене беше много интересно за мен, защото на всяка маса имаше купа пълна с фъстъци с черупки. Тези черупки хората ги хвърляха на пода, защото черупките били много полезни за пода.  Върнахме се в Кампен. Отидохме у дома, приготвихме се и майката (Хери) и бащата (Херард) ни закараха в Китайски ресторант. Общо бяхме осем човека. Голямата сестра (Таня), големият брат (Хилко), Ситце, малкият брат (Йелмар), Аз и Левент. Вечеряхме в ресторанта. Това беше специална вечер, тъй като на другият ден ни очакваше пътуване. Тази вечер мина спокойно и много интересно, защото бях опитал китайската храна. След това се прибрахме вкъщи. За последно изгледахме филм и всички си легнахме, защото сутринта ни чакаше пътуване до Амстердам.

Станахме в 6:00ч. закусиха всички, аз не закусих, защото не бях в настроение много, че ще се връщаме. Както и да е, събрахме се пред училището и всички потеглихме за летището Схипхол в Амстердам. След час вече бяхме там. Сбогувахме се за последно с приемните семейства и влезнахме в летището. Имаше толкова много хора, че ми се зави свят. Имаше от всяка раса хора – китайци, японци, американци, испанци, сърби, гърци, австралийци, бразилци и много други. Минахме през проверка, взехме си билетите и се качихме на самолета. Аз бях поискал място до прозореца, затова  седнах сам отзад, да гледам през  прозореца.

След около два часа и двадесет минути пристигнахме в София. Взехме си багажа, излезнахме от летището и се качихме в автобуса, който дойде да ни вземе. След като излезнах от летището усетих атмосферата. Това беше моята родина, моята държава. Вече бях на собствена земя. От една страна много се зарадвах, че вече навсякъде се говореше разбираем за мен език -  българският. В 20:30ч. пристигнахме в Кърджали и след това се прибрахме у дома. Чувството да си у дома е великолепно .

През тази изминала седмица много се забавлявах, имах невероятни изживявания. Просто с една дума – беше СУПЕР! Благодарен съм на училището, учителите и всички други, които са участвали в проекта, че ми дадоха шанс да посетя Холандия, да посетя държавата на лалетата.

ПГИ „Алеко Константинов” гр. Кърджали

ОКАН МОЛЛОВ – 10В клас

Този пост беше публикуван в Новини. Bookmark the permalink.

Comments are closed.