ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ! ! ! ЗА ПРЕДПРИЕМЧИВИЯТ ДУХ НА АЛЕКОВЦИ

Повечето от Вас навярно са гледали нашумелия сериал “Игра на тронове“, а ако не са сега е моментът да го направят и да се включат в нашето предизвикателство- Търсене на икономическата логика в „Игра на тронове“. То е посветено на патрона на нашето училище и е отправено към Вас от учителите по професионална подготовка.
Какво трябва да направите?
Да прочетете внимателно нашия материал и да отговорите на деветте въпроса, свързани с него.
Отговорите си изпращайте на e-mail: csk_dulo@abv.bg, с тема: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО до 10.01.2018 г. като напишете името и класа си.
Печелят първите трима от най- бързите!
Приятно четене!

Търсене на икономическата логика в „Игра на тронове“

Фентъзи историята на Джордж Р.Р.Мартин показва, че използването само на политически средства спъва разпространението на здравия икономически разум и изключва добри икономически политики.
Нашумелият сериал “Игра на тронове“ е адаптиран по фантастичната поредица “Песен за огън и лед” на Джордж Р. Р. Мартин и през последните години породи множество коментари от различно естество. И докато сложните и морално двусмислени герои привлякоха много политически анализатори и литературни критици, книгите ни дават и важни икономически уроци.
Историята, разказана ни от Дж. Р. Р. Мартин, се докосва до различни икономически проблеми – от последиците от липсата на развита икономическа система до казусите на паричната теория и проблемите в сферата на публичните финанси.
Политическите и икономическите средства за забогатяване
Да обърнем внимание на някои от другите изводи относно икономиката, до които може да достигнем в сериала, особено идеите за социалния ред и ролята на мирната кооперация, търговията и парите в организирането на обществото. Франц Опенхаймер отлично разграничава “политическите средства” от “икономическите средства” за организацията на обществото. Първите включват насилственото преразпределяне на богатство; богатството обаче е създавано единствено от онези, които използват “икономическите средства” за организация, състоящи се от доброволно производство, търговия и обмяна/размяна”.
В сериала има две общества, които не произвеждат почти нищо, а вместо това процъфтяват чрез насилие и плячкосване. Перфектна илюстрация на това явление е мотото на Дом Грейджой: “Ние не сеем”. Изводът, разбира се, е, че пожънват онова, което другите са посели. Девизът на Грейджой е изключително подходящо описание на държавата, която поначало е паразитна институция, чието оцеляване е възможно единствено чрез ограбването на продуктивната част от народа.

1. Кои обществата, описани в текста, и какви са техните средства за организация?
Заграбване срещу доброволна размяна
Различията между политическите и икономическите средства обаче не винаги са така лесно уловими. Дори и в сравнително мирните части на кралството, където е спазван гражданският ред и експлоатацията е по-прикрита, е ясно, че интересите на управляващите и управляваните се различават, така както се различават и средствата, използвани за постигане на благосъстояние. Дж. Р. Р. Мартин достига до сърцевината на въпроса в разговор между двама герои.
Тя вярва, че кралството (управлявано от семейството й в миналото) ще въстане в подкрепа на брат й и неговата претенция за трона. Тя отбелязва: “Хората го очакват. Магистър Илирио казва, че те шият драконови знамена и се молят Визерис да се завърне и да ги освободи”. Отговорът, който получава, е прост, но проникновен: “Хората се молят за дъжд, за здрави деца и за лято, което никога не свършва”, й отвръща Той. “За тях няма значение дали великите владетели играят своята игра на тронове, стига те да са оставени на мира. А те никога не са.”

2. Кои са тези герои?
Идеята, че политическото поведение се състои основно в престъпно плячкосване, е често срещана в “Песен за огън и лед”. В друг разговор друг герой говори за кариерата на неговия приятел моряк, който “е контрабандист, както и търговец, банкер, всеизвестен пират и самозван Принц на Тясното море”. Той заключва, че когато пират стане достатъчно богат, го превръщат в принц.

3. Кой е героят и за кого говори?
Парите, обществото и нивото на икономическо развитие
Освен темата за същността на държавата, сериалът съдържа и други икономически идеи. Забележително е например дълбокото разбиране за ролята на парите в едно общество. По-конкретно с разгръщането си, наративът на сериала ни снабдява с информация за различните етапи от икономическото развитие, тясно свързани с възприятията на различните култури за икономическа активност и парите.
Първа фаза на икономическо развитие
Очевиден пример за това са децентрализираната група от непримирими племена, които скитат из източния континент. Те не търгуват и най-близката форма на мирно социално взаимодействие, до която достигат, е някаква неясна система на размяна на подаръци. Поради тази причина те не използват пари и тяхната цивилизация напълно отразява този факт.
Без система за индиректна размяна те не могат да развият собствени капиталови стоки и производство, а вместо това разчитат на преразпределянето на това, което плячкосват. Те са номади, без умение (или желание) да произвеждат и да търгуват. Всъщност единствените перманентни структури са създадени от роби чрез заграбени материали. Липсата на развито общество при тях може да се отдаде и на техния отказ да се включват в икономическа дейност и следователно да приемат разменно средство. Понеже парите са това, което прави предприемаческите решения, необходими за икономическото развитие възможни (няма как да се води счетоводство без наличието на общоприето средство за размяна), то икономическата калкулация е също толкова невъзможна за тях, колкото и за едно социалистическо общество.

4. Кое е това племе?
Втора фаза на икономическо развитие
Втората фаза от икономическото развитие е представена от живеещите “диваци” от другата страна на стената, на север от Седемте кралства. Те нямат централизирана власт. Макар да не са достигнали икономическото развитие на Седемте кралства и също да нямат пари, те са доста по-напреднали. Икономическата дейност съществува под формата на разменна (бартерна) търговия между сравнително мирни групи. Въпреки всичко, поради неспирните войни с народите на юг от Стената, те не могат да предприемат постоянна търговия, дългосрочно планиране и задълбочена социална кооперация. Насилствено отлъчени от обществото, те са ограничени до положение, в което едва свързват двата края, в среда, бедна на ресурси и без възможност да постигнат нещо повече от минимално икономическо развитие.

5. Кой е този народ?
Трета фаза на икономическо развитие
Те, от своя страна, са по-скоро междинен случай по отношение на парите. Тяхната мания за завладяване ги кара да омаловажават търговията и употребата на парите, които те осмиват като “плащане на златната цена”. В тяхната култура, вместо това, хората плащат “желязната цена” за всяка дреха, която носят, и за всеки луксозен предмет, на който се наслаждават; с други думи, всичко стойностно, което човек притежава, трябва да е взето от тялото на убит враг. Въпреки че чрез сила, и то само частично, те са интегрирани в икономическия и социалния живот на Седемте кралства, те съзнателно се стремят да запазят своя древен начин на живот, основан на експроприация. Поради това при тях употребата на парите е снижена до минимум.

6. Кои са „ТЕ“?
Четвърта фаза на икономическо развитие
На по-високо ниво на икономическо развитие се открояват други. Тяхната политика се доближава до тази на феодалното общество, в което “хората забогатяват чрез война, чрез завоевания и благодарение на щедростта на суверенен владетел”. “Хората обедняват, ако бъдат победени в битка и ако изпаднат в немилост” (Мизес). Независимо дали сте чели книгите или не, историята ви е позната. Изправяйки се пред трудностите пред финансирането на една “вечна” война, надзорникът на хазната (master of coin, позиция, еквивалентна на финансовия министър) създава нови данъци, които обаче съществуват само дотогава, докогато населението може да ги плаща.
Владетелите са до болка наясно, че “половината от стопаните в кралството не различават данъчното облагане от тиранията и биха избягали при първия узурпатор, ако така ще си спестят и една пукната пара”. Заемите също служат на короната. И макар да създават илюзията за “безплатен обяд”, те не излизат евтино и не предлагат дългосрочни решения на проблемите. В един от епизодите Церсей Ланистър иска да основе собствена банка като постоянен източник на капитал. Последната стъпка е създаването на пари, което лорд Кутрето прави чрез (исторически често срещаната) практика на рязане на монети (девалвация чрез съкращаване на размера на монетите).
Постоянните войни възпрепятстват натрупването на капитал
Макар и немилитаризирани, честите войни между управляващите фамилии периодично унищожават натрупаното богатство на “дребния народ” (small folk), както го наричат благородниците. Поради почти неспирното съперничество много от хората измъчено живеят ден за ден. Спестяването например е почти невъзможно за обикновения народ и дори рицарите и благородниците имат трудности със заделянето на пари настрани. Не е изненадващо, че икономиката не се развива след ранните стадии на натрупване на капитал и изглежда като да стои на едно и също ниво в продължение на хиляди години. Секторите и занаятите, които процъфтяват и показват най-голям технологичен напредък, са военните начинания, които вредят на мирните и продуктивни инициативи. Производителите на оръжия и строителите на лодки са ясно описани като спекуланти, облагодетелстващи се от политическия смут.
Разточителните харчове на короната прахосват ценен ресурс
Като вземем предвид централизираното управление и сложната мрежа от монополна рента и съмнителните връзки с властта, които вървят ръка за ръка с него, не е никак учудващо колко често срещани са крещящи примери за разточителство от страна на държавата. Турнирът на Робърт Баратеон се нуждае от “90 000 златни парчета” само за награди. Освен това, тъй като Робърт желае изумително празненство по случая, надзорникът на хазната плаща и за “готвачи, дърводелци, сервитьорки, певци, фокусници и шутове”. Съветът бърза да приведе доводи – уповавайки се на “заблудата на счупения прозорец” – че “кралството процъфтява” от подобни събития, а огромните разходи за турнира носят “възможност за слава за висшите класи, а на нисшите временно облекчение от злочестините”. Същите аргументи са използвани и за да оправдаят други безбожно разточителни разходи като тези за сватбата на Джофри.

7. За какво се отнасят тези характеристики?
Най-развити в икономическо отношение
Най-добре развитите икономики в “Песен за огън и лед” са девет градове-държави отвъд Тясното море. Те се славят с храмове, кули и дворци, два пъти по-големи от тези във Вестерос, и са известни с търговията на тъкани, килими, дантели, вина и подправки. Космополитни и многоезични, те имат и доходоносни банкови сектори: “Всеки от деветте има собствена банка, а някои и повече от една, борещи се за всяка монета като кучета за кокал”. Банките осигуряват финансова помощ на чужденци, особено на благородните семейства, а тяхната репутация ги прави ключов играч в играта на тронове: “Когато принцовете не успеят да платят на Желязната банка, нов принц изскача отнякъде и взима трона им.”
Политическите борби и трудности не са непознати и за тях, тъй като им се налага да плащат висока цена за свободата, която притежават. Бравос – най-младият и най-силният , е основан от роби бежанци, които се стремят да премахнат робството навсякъде. Сурови икономически уроци са били научени и от останалите. Волантис – най-старият и голям , губи богатството си в опит да завладее останалите. Владетелите му “предпочитали меча, докато търговците и банкерите защитавали търговията.(…) След век война Волантис е победен, банкрутирал и обезлюден”. Чак след отказа си от военни претенции и подновяването на мирната търговия градът се завръща към благоденствието.

8. Кои са най-развити в икономическо отношение?

9. Какво са Бравос и Волантис?
За финал е важно да се отбележи, че “Песен за огън и лед” е базирана до голяма степен на средновековната история, която не е единствено и само воюване и икономическо разоряване. Дали история, или просто фантазия, играта на тронове (използването на “политическите средства”) спъва разпространението на здравия икономически разум и изключва добри икономически политики. Благодарение на Седемте кралства и тяхната пристрастеност към играта на тронове, когато стане дума за мира и просперитета на Вестерос, единственото сигурно нещо е, че Зимата идва.

Този пост беше публикуван в News. Bookmark the permalink.

Comments are closed.