Училище на бъдещето

Едно незабравимо пътуване до Полша – моята неочаквано сбъдната мечта

Чудя се от къде и как да започна най-напред. Впечатленията, които искам да споделя, са толкова много… Преди всичко ще кажа, че за мен тази екскурзия до Полша наистина беше неочаквана. Мечтаех да пътувам, да опозная други страни и култури. И ето моята мечта се сбъдна. Участвах в проект, спечелен от нашето училище, явих се на изпит и бях одобрена за пътуване до тази интересна страна. За огромно щастие ми се случи това, което аз наричам ,,вълшебство”. Чувството наистина е необяснимо. Предстоеше ми да се запозная с нови приятели, с начина на живот на моите връстници там, с културата на полския народ. Всичко за пътуването ни беше обяснено подробно от нашите ръководители и с нетърпение очаквахме мига, в който ще осъществим мечтите си.
Дойде петнадесети април. Рано сутринта в 7:30 цялата група за Полша се събра. Настроението бе приповдигнато. С усмивки, радост в очите, щастие и очакване започна нашето пътешествие. Полетът до Варшава, разговорите в самолета, емоцията да видиш облаците, да почувстваш силата на живота, беше незабравимо преживяване.
В Полша пристигнахме следобед. Когато слязохме от самолета, се чувствах малко особено. Първото нещо, което забелязах, беше общуването между хората на най-различни езици. Това е и объркващо, но в същото време и забавно. На летището ни посрещнаха две учителки, които бяха с нас през цялото време. Те ни уведомиха, че трябва да изчакаме и останалите групи, пристигащи от другите страни – румънци и германци. Когато всички се събрахме, се качихме в един автобус, който ни закара до Йозефослав. Там бе училището на партньорите ни и самото място, което бе наше „градче” за 5 дни.
Посрещнаха ни с широки усмивки и блестящи очи. Всички приемни семейства си чакаха гостите. Нашата Ола, в чието семейство бяхме с Риса, ни чакаше най-отпред. Прегърнахме се с нея, поздравихме майка й. Всичко в онзи момент стана много бързо. Веднага след пристигането ни момичето каза, че вече може да тръгнем към дома й. Ние съобщихме на учителките си и тръгнахме.
Качихме се в колата им – аз, Риса, Ола, брат й Люкаш и майка й. През целия път, докато стигнем до къщата им, бяха с усмивки на лице. Отначало ни беше много неудобно, но това чувство отмина още през първия ден. Всяка сутрин Ола идваше и ни питаше какво обичаме да ядем, да пием и какво – не. Майка й ни приготвяше толкова вкусни храни, колкото аз не очаквах. Мислех си, че всичко, което ще опитам там, все няма да ми хареса, няма да е като храните на мама. Но не беше така. Ястията на нашите домакини бяха много разнообразни и различни от нашата българска кухня.
Ставахме най-късно в 06:30 часа. Това беше малко трудно, но благодарение на Ола бяхме готови навреме за всичко. След закуската трябваше да отидем в училището им, където всички групи имаха среща. Преди да излезем от вкъщи, ни приготвяха сандвичи, шише с вода, ябълка и десерти. После майката на Ола ни оставяше с колата до училището. Оттам с автобус ни караха в столицата Варшава, в стария град, за да разгледаме най-различни забележителности на полската култура.
Впечатлена съм от училищната сграда. Тя е голяма, уютна и е много спокойно. За времето, което прекарахме там, аз го усетих така. Имахме ден, в който можехме да посетим някои от часовете на по-малките ученици. Беше интересно, но обстановката им бе почти същата като нашата тук. Аз не открих голяма разлика.
Всеки ден разглеждахме различни забележителности. Бяхме в един уникален парк, който се нарича “Лазиенки”. В зоопарка, който е изключително голям, също бе интересно. Два часа не ни стигнаха, за да го обиколим.
Посетихме огромен музей и забавния ,,Коперник” център, в който имаше интересни образователни игри. Всичко беше толкова хубаво. Разгледахме Двореца на културата и науката, качихме се на тридесетия етаж, от който гледката беше просто уникална. Имахме определени дни, в които изслушвахме и гледахме презентации на учениците от останалите страни. В четвъртък представихме наръчника и презентациите, които бяха създадени от нас. Те предизвикаха огромен интерес.
След заниманията и разходките „нашата” майка идваше и ни взимаше от училището. Закара ни на шопинг, защото имахме огромно желание да купим подаръци и нещо за себе си. И Ола, и майка й бяха много мили с нас през цялото време. При шопинга те ни помогнаха, защото аз и Риса не се ориентирахме лесно. Касиерката не разбираше английски език, ние й говорехме, а тя ни отвръщаше на полски. Усетихме, че езиците ни са много близки. Благодарение на майката на Ола и на самата нея си купихме желаните неща. Преди да тръгнем от България, аз не си представях, че ще се разбирам толкова добре с момичето и семейството й. Интересни бяха разговорите ни с брат й. Когато го питахме нещо на английски език, търсеше помощ от кака си, защото все още е на десет годинки и не владее добре езика.
Аз бях впечатлена също и от природата в Полша. Там е толкова чисто, спокойно и уютно. Както в повечето държави, така и тук има велосипедни алеи, които човек просто не може да види празни. Навсякъде по тях и по тротоарите имаше спортуващи хора. Впечатли ме тяхното мило и гостоприемно отношение към нас.
Всичко в Полша беше хубаво. Бяхме само пет дни, но за мен те ще останат незабравими. Не исках да се сбогувам, защото наистина ми беше много приятно. Свикнахме бързо и с Ола, и с брат й, и със самото им семейство, но нямаше как. Открих нови приятели, а в сърцето ми ще останат невероятни спомени.
Сега ще чакаме пролетта на 2014 година, за да ги посрещнем при нас. Вярвам, че отново ще изживеем една незабравима седмица в България.

Ширин Мустафа – Xа клас

Мечтаната екскурзия

/Споделени преживявания от участници в проекта „School of the future”/

Винаги съм искала да отида извън България, да се запозная с други култури, различни начини на живот… Имах шанса да осъществя тази моя мечта. Много съм щастлива, че бях една от избраните за проекта “School of the future” и отидох в Холандия.
Приготвих си багажа, проверих поне десет пъти да не забравя нещо.. имах чувството, че всеки момент ще се случи нещо, с което ще се отложи пътуването… Но за щастие всичко беше наред. И така моето Холандско приключение започна:
Беше понеделник и аз пътувах със самолет за първи път. Бях много развълнувана, непрекъснато проверявах колко време остава до пристигането ни в Амстердам.
Слезнахме от самолета и се озовахме на едно огромно летище. Беше ми много интересно как стотици хора бързаха за някъде – едни чакаха своя полет, други посрещаха свои близки, трети работеха там … Взех си куфара и заедно с групата се разходихме из летището. Ето, че дойде време да се качим на влака и да потеглим към Кампен.
Пристигнахме в Кампен, където приемните ни семейства бяха дошли и ни чакаха. Бяхме си говорили с тях чрез интернет и се познавахме. Те посрещнаха мен и Севги с букет от лалета, след което се качихме на тяхната кола и отидохме към училището.
Учителите от Холандия ни посрещнаха, запознахме се с други деца, поговорихме си малко и се прибрахме у приемните семейства. Момичето, у което останахме със Севги, се наричаше Анелин и имаше брат Стан. Те се държаха с нас много добре, както и майка им Лиса и баща им Еди. За вечеря Лиса ни беше сготвила любимите ми храни – пица и спагети, които бях споменала, когато си говорихме във фейсбук.
Същата вечер всички учители и ученици от проекта гледахме представление, наречено „Koggewerf”, където възрастни мъже пееха стари песни, свързани с море, лодки и старите дни.
На следващия ден, вторник, с учителите ни си преговорихме презентациите за последен път и ги представихме както всички останали държави от проекта- Холандия, Германия, Полша и Румъния, в училището. Отзивите бяха чудесни.
Починахме си малко, след което отидохме във физкултурния салон, за да спортуваме. Играхме волейбол, бадминтон и успяхме да победим Полша на футбол и баскетбол. В два часа ни беше разходката из град Кампен, която продължи около час и Анелин дойде да ни посрещне. Заедно отидохме в центъра на града, където беше панаира и след това се прибрахме у дома. Вечеряхме традиционни ястия на холандците, които бяха направени основно от замразени картофи и зеле, но в случай, че не ни хареса, Лиса беше сготвила и пържени картофи. След вечерята гледахме филм и после със Севги се качихме в нашата стая и водихме видеоразговор със семействата ни по скайп.
На следващия ден трябваше да станахме в шест часа, за да закусим и да си приготвим сандвичи за обяд и в седем часа да бъдем в автобуса за Амстердам, който ни чакаше пред училището. В Амстердам посетихме музея „Anne Frank House” ( Къщата на Анне Франк). Историята на Анне Франк натъжи всички ни… нейният „живот” ме накара да осъзная колко съм щастлива, че живея в свят, където няма такава дискриминация. След това тъжно посещение на музея извървяхме дълъг път до „Rijksmuseum” (около един час) и имах възможността да преосмисля времето, през което е живяла, и да се насладя на сегашния Амстердам.
Отидохме в „Rijksmuseum” и разгледахме много ценни произведения на изкуството, занаятите и обогатихме знанията си за историята. Следващата ни спирка беше центърът на Амстердам. Имахме свободно време, през което българската група от ученици отидохме в „Mc Donald’s” и след това напазарувахме.
Към три часа всички от проекта се събрахме на уговореното място и започна нашата прекрасна разходка с лодка. Тя продължи около час и след като приключи се качихме на автобуса, който ни закара в „Гората на елфите” ( The leprechaun-forest). В автобуса ни беше много забавно, заедно с учителите обсъждахме как си прекарваме деня, нашите впечатления, а след това с групата си разказвахме вицове и преди да се усетим бяхме пристигнали в „Гората на елфите”, където си хапнахме палачинки. Не бяха вкусни като палачинките на мама, но все пак ставаха. После със същия автобус се върнахме в Кампен. Бях много уморена и като се прибрахме, веднага се качих в стая си и легнах да спя, че на следващия ден автобусът тръгваше в шест и половина.
Събудихме се в пет часа сутринта, закусихме, приготвихме си обяда и Еди ни закара пак до училище, след което се качихме на автобуса. След около час и половина трябваше да продължим своето пътуване с лодка. Тя ни заведе на място в морето, където нивото на водата беше толкова ниско, че се е образувала ивица от пясък, където тюлените излизат, за да се стоплят и заспят. Именно там видяхме дузина тюлени, които избягаха от шума на наближаващата лодка. Повечето от нас слезнахме от лодката въпреки студа и след като изминахме три – четири крачки по вода се озовахме на тази ивица пясък. Беше ни толкова студено, че не мога да го опиша, но преживяването беше прекрасно и тръпката си заслужаваше да измръзнем. Бяхме заобиколени от вода и след като се снимахме много пъти, се върнахме в лодката и си сменихме дрехите.
След това прекрасно изживяване отнова се качихме на автобуса и отидохме в Център за спасяване на тюлени, където научихме много за този застрашен вид животинки, с големи маслинени очички. Чувството да видя десетки тюлени близо до мен беше неописуемо красиво.
След тази прекрасна разходка се прибрахме у приемните семейства. Аз и Стан играхме футбол, а после с Анелин отидохме на нейната хокейна тренировка. Бяхме с колела и имахме възможността да се разхождаме повече из града. Много ми хареса как шофьорите изчакват първо велосипедистите, да минат и че велоалеите са по-широки от пътните платна.
След като се върнахме, аз им разказах за България, за нашите планини, равнини, езера, море… те бяха много изненадани, даже не можеха да повярват, че всичко това е в България. Те бяха изумени от прекрасната ни природа. В Холандия почти всичко беше прекрасно: къщите, парковете, сградите, техният стандарт на живот, но в никакъв случай не може да се сравни с нашата култура, природа и кухня.
В петък се събрахме в училище и направихме най-различни електронни плакати и списания за това как сме прекарали седмицата. После се наслаждавах на последния ден, който прекарвах с приемното си семейство. Разхождахме се, пяхме песни, пазарувахме, вечеряхме в китайски ресторант, след което се прибрахме. На следващия ден вече летях за втори път, но сега не бях развълнувана както първия, вече знаех как е в Холандия. Анелин, Стан, Лиса, Еди щяха да ми липсват, но вече исках по-скоро да се прибера у дома при семейството си.
Замислих се дали всичко беше така, както си представях и осъзнах, че България е една прекрасна страна, с изумителна природа, че моята страна има всички богатства, само трябва здраво да работим, за да имаме по-развита икономика и по-добър стандарт на живот.

Елиз Юзджан Юсеин – Xв клас

Бях един от малцината, които бяха одобрени да пътуват за Холандия. За да бъдем избрани, трябваше да направим презентация и да минем през труден тест по английски език. Когато съобщиха резултатите, бях много учуден, защото имах най-много точки от всички участници. Избраните за Холандия бяха – Елиз, Моника, Виктория, Севги, Левент, Красимировците и Аз. До пътуването имаше събрания, подготовки, родителска среща и така мина целият месец.

Настъпи денят. Качихме се в автобуса, сбогувахме се с майките си и автобусът потегли. В 19:00ч. пристигнахме в София. Настанихме се в хотел „Горублянско ханче”.

Сутринта станахме призори. Такситата ни чакаха пред хотела.  След час бяхме на летището. Докато София се събуждаше, ние се качихме в самолета. За повечето от нас това беше първият полет.

След 2 часа и 20 минути вече бяхме в Амстердам, учителките – г-жа Кера Петрова, г-жа Пламена Дюлгерова и г-жа Йорданка Узунова отидоха да купят билетите за влака от Амстердам до Зволе. Пътувахме около час до Зволе. След като слезнахме от влака, ни  посрещнаха холандските приемни семейства, заедно с ръководителите. Отидохме всички по семействата, които бяха от град Кампен. Аз бях с Левент в едно приемно семейство. След като се настанихме и вечеряхме, в програма беше включено посещение на Koggewerf – чудехме се какво ли е това.Оказа се кораб от 19-ти век, в който се пеят пиратски песни на нидерландски, английски и немски език. Прекарахме си супер. Легнахаме си рано, защото бяхме много изморени, а и ни чакаше друг изтощителен ден.

Сутринта се събудихме много рано. Закусихме и потеглихме с колелата си към училището. Този ден се притеснявахме много, защото трябваше да представим презентации, които бяхме  подготвили още в България. Около 10:00ч. започнаха представянията. Ние бяхме последни, но мисля че бяхме НАЙ-добрите от всички. След това отидохме във физкултурния им салон, който беше сравнително по-малък от нашия в училище, но беше много красив. Спортувахме около час, а след това отидохме да обядваме. След обяда започнахме обиколка на града Кампен. Учителят по география и икономика в колежа „Ichthus” ни представи изключително красивия град. След час, два обиколката за съжаление свърши. Имахме свободно време и вечеря в приемните семейства.

На другия ден програмата включваше посещение на Амстердам. Първоначално посетихме къщата на Ане Франк. Най-вълнуваща за мен беше точно тази част от програмата. В тази къща имаше толкова много история.Бях развълнуван, че се намирам в къщата на Ане Франк в Амстердам. След като свърши обиколката на тази изключително интересна къща, потеглихме за Холандския национален музей – „Rijksmuseum”.  Там видяхме картини на някои от най-известните личности, които са се родили в Европа. Беше вълнуващо. Имаше много различни статуи, часовници, съдове и др. След този много, ама наистина много интересен музей, имахме свободно време – разходка из улиците на Амстердам. Българската група отидохме до „McDonald’s”, там обядвахме. После обиколихме магазините, купихме сувенири за близките си хора. Времето там сякаш лети. Толкова бързо мина единият час, който ни бяха дали за разходка. После програмата включваше тур с лодка из каналите на Амстердам. Това беше просто върхът. Не мисля, че всеки би имал този шанс да изживее това, което ние изживяхме този ден в Амстердам. Това беше просто като прекрасен сън. Тази разходка из Амстердам, но по вода, продължи около един час. След като свърши, качихме се в автобуса и потеглихме за „Гората на елфите”. Пристигнахме на това място, но беше тъмно и не видяхме много, но все пак беше прекрасно. Влезнахме вътре толкова уютно и топло, че не ми се напускаше тази „страна на палачинките” .  Навсякъде мирисът на току-що изпечени палачинки. След около петнадесет минути ни донесоха поръчаните от нас палачинки. Бяха толкова вкусни, че ако не ме беше срам, щях да си поръчам още една. Въпреки че се омирисахме на палачинки това беше един от най-прекрасните дни в живота ми. Прибрахме се у дома. Гледахме телевизия, забавлявахме се и ето, че отново стана полунощ. Легнахме си.

На сутринта ни очакваше изненада. Никой не знаеше каква е тя. Отпътувахме с автобуса в 6:30ч. След около два часа пътуване пристигнахме до Северно море. Качихме се на корабче – беше топличко и уютно. Ето, че вече бяхме вътре в морето, в търсене на тюлени. След около двадесет  минути намерихме група тюлени. Беше толкова вълнуващо да ги видиш в естествената им среда.  Не можахме да ги доближим много, за да не ги безпокоим. След това потеглихме в друга посока. Пристигнахме на място, където имаше отлив. Казаха, че ако искаме, може да влезнем във водата и да достигнем брега, по-точно дъното на морето. Ние – българската група, както и много други, решихме да опитаме, все пак този шанс няма да ни бъде предоставен друг път. Събухме се, навихме крачолите и влезнахме в ледено студените води на Северно море. Беше толкова студено, че не си усещах краката  известно време. Но въпреки студа се забавлявахме изключително много. След половин час се качихме отново на корабчето и се върнахме на брега. Отидохме в Център за помагане на наранените тюлени. След като пристигнахме, ни представиха едно филмче, а след това отидохме да видим тюлените отблизо. За първи път в живота си виждах тюлен, и то наживо и отблизо. Беше ми много интересно начина им на живот, външния им вид и всичко за тях. След като се сбогувахме и с тюлените, беше време да се върнем, защото вече беше късно. След като пристигнахме в Кампен, всички участници в проекта се прибраха в семействата си. Ние, българската група, решихме да се съберем заедно с учиелките ни – г-жа Кера Петрова, г-жа Пламена Дюлгерова и г-жа Йорданка Узунова. В 16:30 се срещнахме на известния за холандците площад „Плантаж” (Plantage). След това отидохме на кафене.

Ето, че настъпи и последният работен ден от седмицата, петък. Сутринта не трябваше да ставаме толкова рано. Събудихме се в 8:00ч. и закусихме, после потеглихме към училище отново с колела. Показаха ни какво трябва да правим този ден. Трябваше да направим плакати, видеа, анимации за това как сме си прекарали седмицата в Кампен, Холандия. След като представихме нашите работи, обядвахме, сбогувахме се първо с поляците, защото те имаха влак същия ден, а после и с германците. Преди всички да си тръгнат си направихме прекрасна снимка. След това обядвахме и ето, че и последният ни ден в училището „Ichthus” свърши.

Аз, Левент и момчето, което беше от нашето приемно семейство – Ситце (Sietse) отидохме във фабриката на баща му. Той ни показа машините и цялото оборудване, поне за мен това беше много интерсно. След това отидохме до курортно селце, което беше изцяло върху вода, просто всяка къщичка си имаше свой мост и бяха върху малки изкуствени островчета. Всичко беше като приказка, също както в Амстердам имаше канали, по които през лятото туристите се разхождат. Разходихме се малко из селцето, не можахме много да видим поради простата причина, че беше почти зима. На връщане – Аз, Левент, Ситце и бащата (Херард) седнахме в едно кафене. Това кафене беше много интересно за мен, защото на всяка маса имаше купа пълна с фъстъци с черупки. Тези черупки хората ги хвърляха на пода, защото черупките били много полезни за пода.  Върнахме се в Кампен. Отидохме у дома, приготвихме се и майката (Хери) и бащата (Херард) ни закараха в Китайски ресторант. Общо бяхме осем човека. Голямата сестра (Таня), големият брат (Хилко), Ситце, малкият брат (Йелмар), Аз и Левент. Вечеряхме в ресторанта. Това беше специална вечер, тъй като на другият ден ни очакваше пътуване. Тази вечер мина спокойно и много интересно, защото бях опитал китайската храна. След това се прибрахме вкъщи. За последно изгледахме филм и всички си легнахме, защото сутринта ни чакаше пътуване до Амстердам.

Станахме в 6:00ч. закусиха всички, аз не закусих, защото не бях в настроение много, че ще се връщаме. Както и да е, събрахме се пред училището и всички потеглихме за летището Схипхол в Амстердам. След час вече бяхме там. Сбогувахме се за последно с приемните семейства и влезнахме в летището. Имаше толкова много хора, че ми се зави свят. Имаше от всяка раса хора – китайци, японци, американци, испанци, сърби, гърци, австралийци, бразилци и много други. Минахме през проверка, взехме си билетите и се качихме на самолета. Аз бях поискал място до прозореца, затова  седнах сам отзад, да гледам през  прозореца.

След около два часа и двадесет минути пристигнахме в София. Взехме си багажа, излезнахме от летището и се качихме в автобуса, който дойде да ни вземе. След като излезнах от летището усетих атмосферата. Това беше моята родина, моята държава. Вече бях на собствена земя. От една страна много се зарадвах, че вече навсякъде се говореше разбираем за мен език -  българският. В 20:30ч. пристигнахме в Кърджали и след това се прибрахме у дома. Чувството да си у дома е великолепно .

През тази изминала седмица много се забавлявах, имах невероятни изживявания. Просто с една дума – беше СУПЕР! Благодарен съм на училището, учителите и всички други, които са участвали в проекта, че ми дадоха шанс да посетя Холандия, да посетя държавата на лалетата.

ПГИ „Алеко Константинов” гр. Кърджали

ОКАН МОЛЛОВ – 10В клас

АЛЕКОВЦИ СЕ ЗАВЪРНАХА ОТ ХОЛАНДИЯ

dsc02632 Група ученици и учители от Професионална гимназия по икономика „Алеко Константинов” град Кърджали се завърна от Холандия след едноседмично пребиваване в страната.
Групата, включваща 4 ученици от ІХ клас и 4 ученици от Х клас, придружени от 2 учители и директора на гимназията, госпожа Кера Петрова, имаха възможността да работят в продължение на 1 седмица заедно със свои връстници от 4 европейски страни – Холандия, Германия, Полша и Румъния, като домакин на тази среща бе колежът “Ichthus” в град Кампен, Холандия.
Срещата бе част от дейностите по проект „Училище на бъдещето” по секторна програма „Коменски”, Дейност Многостранни училищни партньорства”. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Европейската комисия.
Времевият график на проекта предвижда и следващи срещи с партньорите – през 2013 година те ще се съберат, за да обменят информация по реализираните дейности в Полша и Германия, а през пролетта на 2014 година домакин на всички партньори ще бъде Професионална гимназия по икономика „Алеко Константинов”.
dsc03284 Проектът предизвика голям интерес сред учениците от VІІІ до Х клас в гимназията, които са и преките ползватели по него. След проведен предварителен подбор чрез проверка на знанията на учениците на английски език и уменията им за работа с ИКТ, бяха избрани и тези, които ще участват в срещите с партньорите по проекта.
Основната цел на проекта е да се повиши вниманието на ученици и учители от партниращите училища към електронното обучение, инструментите и уменията, които то създава, стимулирайки творчество и иновации в процеса на обучение. Участниците са си поставили за задача да преценят дали и как учениците могат да се възползват от модерните съоръжения в рамките на класа и образователната програма, какво означава електронно обучение за училищата? Как това може да повиши мотивацията на учениците? И ще се увеличат ли възможностите за диференциация на учителите, за да се помогне на учениците? Търсейки отговор на тези въпроси, ще бъде изготвена преценка на индивидуалните стилове на учене на ученици от различни европейски държави със специфичните за тези страни особености на образователните им системи.
Какво предстои?
По време на проекта учениците, организирани в групи, ще изберат теми, които те намират за интересни и изучават в училище през годината. Темите ще бъдат отнасяни към рамката на проекта и ще се цели представянето им чрез ИКТ в учебния процес по начин интересен и достъпен за учениците. Всяко училище ще създаде свое бюро за съвети, което ще направи изводи и ще изготви предложения към своя училищен директор какво да бъде направено, за да стане тяхното училище “Училище на бъдещето”.
sam_0542 Ще бъде изготвен Наръчник на “Училище на бъдещето”, в който ще влязат всички изследвания, резултати и препоръки на учениците.
Посещението в град Кампен и първата среща с партньорите ще остави в участниците в нея незабравими спомени. Богатата и емоционална програма, подготвена от домакините, даде възможност младите алековци да се запознаят с културата, традициите, забележителностите както на град Кампен, така и на невероятно красивия Амстердам.
Тази публикация отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.

Comments are closed.