/Споделени преживявания от участници в проекта „School of the future”/
Винаги съм искала да отида извън България, да се запозная с други култури, различни начини на живот… Имах шанса да осъществя тази моя мечта. Много съм щастлива, че бях една от избраните за проекта “School of the future” и отидох в Холандия.
Приготвих си багажа, проверих поне десет пъти да не забравя нещо.. имах чувството, че всеки момент ще се случи нещо, с което ще се отложи пътуването… Но за щастие всичко беше наред. И така моето Холандско приключение започна:
Беше понеделник и аз пътувах със самолет за първи път. Бях много развълнувана, непрекъснато проверявах колко време остава до пристигането ни в Амстердам.
Слезнахме от самолета и се озовахме на едно огромно летище. Беше ми много интересно как стотици хора бързаха за някъде – едни чакаха своя полет, други посрещаха свои близки, трети работеха там … Взех си куфара и заедно с групата се разходихме из летището. Ето, че дойде време да се качим на влака и да потеглим към Кампен.
Пристигнахме в Кампен, където приемните ни семейства бяха дошли и ни чакаха. Бяхме си говорили с тях чрез интернет и се познавахме. Те посрещнаха мен и Севги с букет от лалета, след което се качихме на тяхната кола и отидохме към училището.
Учителите от Холандия ни посрещнаха, запознахме се с други деца, поговорихме си малко и се прибрахме у приемните семейства. Момичето, у което останахме със Севги, се наричаше Анелин и имаше брат Стан. Те се държаха с нас много добре, както и майка им Лиса и баща им Еди. За вечеря Лиса ни беше сготвила любимите ми храни – пица и спагети, които бях споменала, когато си говорихме във фейсбук.
Същата вечер всички учители и ученици от проекта гледахме представление, наречено „Koggewerf”, където възрастни мъже пееха стари песни, свързани с море, лодки и старите дни.
На следващия ден, вторник, с учителите ни си преговорихме презентациите за последен път и ги представихме както всички останали държави от проекта- Холандия, Германия, Полша и Румъния, в училището. Отзивите бяха чудесни.
Починахме си малко, след което отидохме във физкултурния салон, за да спортуваме. Играхме волейбол, бадминтон и успяхме да победим Полша на футбол и баскетбол. В два часа ни беше разходката из град Кампен, която продължи около час и Анелин дойде да ни посрещне. Заедно отидохме в центъра на града, където беше панаира и след това се прибрахме у дома. Вечеряхме традиционни ястия на холандците, които бяха направени основно от замразени картофи и зеле, но в случай, че не ни хареса, Лиса беше сготвила и пържени картофи. След вечерята гледахме филм и после със Севги се качихме в нашата стая и водихме видеоразговор със семействата ни по скайп.
На следващия ден трябваше да станахме в шест часа, за да закусим и да си приготвим сандвичи за обяд и в седем часа да бъдем в автобуса за Амстердам, който ни чакаше пред училището. В Амстердам посетихме музея „Anne Frank House” ( Къщата на Анне Франк). Историята на Анне Франк натъжи всички ни… нейният „живот” ме накара да осъзная колко съм щастлива, че живея в свят, където няма такава дискриминация. След това тъжно посещение на музея извървяхме дълъг път до „Rijksmuseum” (около един час) и имах възможността да преосмисля времето, през което е живяла, и да се насладя на сегашния Амстердам.
Отидохме в „Rijksmuseum” и разгледахме много ценни произведения на изкуството, занаятите и обогатихме знанията си за историята. Следващата ни спирка беше центърът на Амстердам. Имахме свободно време, през което българската група от ученици отидохме в „Mc Donald’s” и след това напазарувахме.
Към три часа всички от проекта се събрахме на уговореното място и започна нашата прекрасна разходка с лодка. Тя продължи около час и след като приключи се качихме на автобуса, който ни закара в „Гората на елфите” ( The leprechaun-forest). В автобуса ни беше много забавно, заедно с учителите обсъждахме как си прекарваме деня, нашите впечатления, а след това с групата си разказвахме вицове и преди да се усетим бяхме пристигнали в „Гората на елфите”, където си хапнахме палачинки. Не бяха вкусни като палачинките на мама, но все пак ставаха. После със същия автобус се върнахме в Кампен. Бях много уморена и като се прибрахме, веднага се качих в стая си и легнах да спя, че на следващия ден автобусът тръгваше в шест и половина.
Събудихме се в пет часа сутринта, закусихме, приготвихме си обяда и Еди ни закара пак до училище, след което се качихме на автобуса. След около час и половина трябваше да продължим своето пътуване с лодка. Тя ни заведе на място в морето, където нивото на водата беше толкова ниско, че се е образувала ивица от пясък, където тюлените излизат, за да се стоплят и заспят. Именно там видяхме дузина тюлени, които избягаха от шума на наближаващата лодка. Повечето от нас слезнахме от лодката въпреки студа и след като изминахме три – четири крачки по вода се озовахме на тази ивица пясък. Беше ни толкова студено, че не мога да го опиша, но преживяването беше прекрасно и тръпката си заслужаваше да измръзнем. Бяхме заобиколени от вода и след като се снимахме много пъти, се върнахме в лодката и си сменихме дрехите.
След това прекрасно изживяване отнова се качихме на автобуса и отидохме в Център за спасяване на тюлени, където научихме много за този застрашен вид животинки, с големи маслинени очички. Чувството да видя десетки тюлени близо до мен беше неописуемо красиво.
След тази прекрасна разходка се прибрахме у приемните семейства. Аз и Стан играхме футбол, а после с Анелин отидохме на нейната хокейна тренировка. Бяхме с колела и имахме възможността да се разхождаме повече из града. Много ми хареса как шофьорите изчакват първо велосипедистите, да минат и че велоалеите са по-широки от пътните платна.
След като се върнахме, аз им разказах за България, за нашите планини, равнини, езера, море… те бяха много изненадани, даже не можеха да повярват, че всичко това е в България. Те бяха изумени от прекрасната ни природа. В Холандия почти всичко беше прекрасно: къщите, парковете, сградите, техният стандарт на живот, но в никакъв случай не може да се сравни с нашата култура, природа и кухня.
В петък се събрахме в училище и направихме най-различни електронни плакати и списания за това как сме прекарали седмицата. После се наслаждавах на последния ден, който прекарвах с приемното си семейство. Разхождахме се, пяхме песни, пазарувахме, вечеряхме в китайски ресторант, след което се прибрахме. На следващия ден вече летях за втори път, но сега не бях развълнувана както първия, вече знаех как е в Холандия. Анелин, Стан, Лиса, Еди щяха да ми липсват, но вече исках по-скоро да се прибера у дома при семейството си.
Замислих се дали всичко беше така, както си представях и осъзнах, че България е една прекрасна страна, с изумителна природа, че моята страна има всички богатства, само трябва здраво да работим, за да имаме по-развита икономика и по-добър стандарт на живот.
Елиз Юзджан Юсеин – Xв клас
